Схемата за търговия с емисии на ЕС разрушава свързаността на европейските пристанища. Корабособствениците бягат към Мароко и Египет.

Системата на ЕС за търговия с емисии (EU ETS) причинява значителни структурни промени в европейския контейнерен транспорт. Неотдавнашен доклад на испанската пристанищна администрация Puertos del Estado документира драстичен спад в директните контейнерни връзки с пристанища в рамките на Европейския съюз. Корабособствениците, стремящи се да избегнат нарастващите разходи за квоти за емисии, все повече пренасочват операциите си по претоварване към хъбове, разположени точно извън границите на ЕС. За европейските транспортни и логистични компании това означава спешно преразглеждане на веригите за доставки, изчисляване на разходите и оценка на новите оперативни рискове.
Точни цифри: Портовете губят връзки с тревожна скорост
Проучване, проведено от аналитична група, създадена от Puertos del Estado, обхващащо данни от януари 2023 г. до март 2026 г., дава ясни и обезпокоителни заключения. Директната контейнерна свързаност в северноевропейските пристанища е намаляла с 5%, докато пристанищата в източното Средиземноморие са отбелязали драстичен спад от цели 18%. Това не са корекции, произтичащи от моментни колебания на пазара – те сигнализират за дълбока, системна промяна в логиката на глобалните корабни мрежи.
Някои коментатори се опитват да припишат тези промени на външни фактори: конфликтът в Близкия изток, ограниченият транзит през Суецкия канал или общото преструктуриране на корабните съюзи. Експерти от известната аналитична фирма Alphaliner обаче изчислиха, че тези явления не могат да обяснят мащаба на наблюдаваните промени. Според техните оценки, Цели 76% от промените в маршрутите и графиците на пристигане се дължат пряко на усилията на корабособствениците да избегнат разходите по схемата за търговия с емисии на ЕС.Тази цифра би трябвало да е сигнал за тревога както за вземащите решения в Брюксел, така и за всички предприятия, зависими от стабилността на европейските морски центрове.
Как корабособствениците избягват таксите на ЕС? Две ключови стратегии
Операторите на корабни линии са разработили ефикасни механизми за оптимизиране на разходите, които им позволяват ефективно да намалят излагането си на такси по схемата за търговия с емисии на ЕС. Двата доминиращи метода са: споделяне на маршрут (разделяне на маршрута) и трансформация на маршрута (трансформация на маршрута).
- Разделяне на маршрути Това включва прекратяване на услугите за дълбоководен океан в пристанища за претоварване, разположени извън ЕС. Оттам товарът се взема от по-малки фидерни кораби и се доставя до пристанищата в ЕС. Това позволява на корабособственика да избегне такси за емисии за най-скъпата част от маршрута на километър.
- Трансформация на маршрута Вместо това, се предполага включване на пристанища извън ЕС в ротацията непосредствено преди влизане във водите на ЕС или непосредствено след излизане. Това позволява оптимизиране на баланса на квотите за емисии, без радикално преструктуриране на цялата мрежа от връзки.
И двете стратегии носят осезаеми финансови ползи за корабособствениците – за сметка на европейските пристанища, техните работници и свързаните с тях вериги за създаване на стойност.
Великобритания и Мароко са основните бенефициенти от излизането на ЕС.
Последиците от тези промени са ясно видими в пазарните данни. Делът на дълбоководни товари, обработвани от британските пристанища на северноевропейския пазар – измерен в TEU-мили – се е увеличил от 17% през 2023 г. до 36% през първото тримесечие на 2026 г.Този растеж е за сметка на пристанищата в Германия и Холандия, които допреди няколко години бяха основните входни врати за стоки, влизащи в Европа.
В Средиземноморския регион особено ярък пример е динамиката на т. нар. „чисто претоварване“ (чисто релейно претоварване), където пристанищата на ЕС са служили като центрове, свързващи отдалечени региони на света. Обемът на тези операции е намалял с повече от половината — точно 51% в сравнение с нивото през 2023 г. В същото време мароканското пристанище Танжер Мед, разположено само на около дванадесет километра от брега на ЕС, регистрира стабилно увеличение на активността с 5 процента.
Казус на Maersk: една промяна на маршрута, икономии от 16 до 33 милиона евро
Мащабът на тези процеси е илюстриран от решението на датския корабен гигант Maersk да реорганизира своята MECL услуга, която обслужва маршрута Източното крайбрежие на САЩ - Индия. Компанията отмени посещенията в испанското пристанище Алхесирас - както по западния, така и по източния си маршрут - вместо междинно кацане в Танжер Мед, Мароко.
Финансовото въздействие на това единствено, привидно техническо, оперативно решение? Очакваните икономии варират от 16 до 33 милиона евро само върху цената на квотите за емисии. За управителните съвети на големите корабособственици това е достатъчен аргумент да преконфигурират логистичните си мрежи, без да се вземат предвид последиците за пристанищата на ЕС. За полските, немските и холандските спедитори и логистични оператори това предвещава по-високи разходи и по-дълги транзитни времена.
Структурна ерозия на европейската морска инфраструктура
Puertos del Estado ясно предупреждава: описаните промени вече не са временен отговор на новите разпоредби; те са се превърнали в постоянно и структурно явление. Инвестициите в инфраструктура, споразумения за експлоатация на терминали и дългосрочни логистични договори все повече се консолидират около хъбове, разположени извън ЕС – в Мароко, Египет и Обединеното кралство.
Последиците от този процес за европейската транспортна и логистична индустрия са многоизмерни:
- Увеличение на оперативните разходи За компаниите, използващи европейски пристанища – допълнителните претоварвания, по-дългите захранващи маршрути и по-големият брой точки за контакт във веригата за доставки се изразяват директно в по-високи превозни цени и удължени срокове за доставка.
- Нарастващ оперативен риск — повече презареждания означават повече потенциални точки на повреда, закъснения и повреди на товара.
- Несигурност при планирането — динамичните промени в ротациите и транспортните услуги затрудняват дългосрочното планиране на веригата за доставки и договарянето на стабилни договори с превозвачите.
- Ерозия на инфраструктурата и заетостта в европейските пристанища - намалените обеми възпрепятстват инвестициите, водят до съкращения на работни места и отслабват преговорната позиция на морските центрове на ЕС.
Какво предлага Puertos del Estado? Два механизма за възстановяване.
Авторите на доклада не спират само с диагнозата – те посочват и конкретни политически инструменти, които биха могли да ограничат мащаба на изтичането на въглерод и да изравнят условията на конкуренция между пристанищата от ЕС и тези извън ЕС.
1. Разширяване на списъка със съседни претоварни пристанища
Първото предложено решение предполага значително разширяване на официалния списък на така наречените съседни претоварни пристанища (съседни претоварни пристанища) съгласно регламентите на ЕС за търговията с емисии. Включването на пристанища в Обединеното кралство, Египет и Израел в този списък би затворило най-лесно достъпните пътища за заобикаляне на таксите. Корабособствениците вече няма да могат автоматично да избягват таксите за емисии, като насочват трафика през пристанища от държави, които понастоящем не са обект на тези регламенти.
2. Фактор на изтичане на въглерод
Вторият и потенциално по-ефективен инструмент е въвеждането на специален фактор на изтичане на въглеродТози механизъм би санкционирал административно корабособствениците, които изкуствено разделят маршрутите единствено за да намалят сметките си за квоти за емисии, без никакви реални ползи.rodoВ резултат на това операциите по претоварване ще се върнат в пристанищата на ЕС и регулаторната игра вече няма да бъде печеливша в същата степен, както преди.
И двете решения обаче изискват политическа воля и ефикасни действия от страна на европейските институции, а времето е от съществено значение. Колкото по-дълго продължава структурната реорганизация на корабните мрежи, толкова по-трудно ще бъде да се обърнат процесите на консолидация около центровете извън ЕС.
Перспектива на бизнес риска: Какво трябва да правят транспортните и логистични компании?
За мениджърите на риска и собствениците на бизнес, работещи в европейския морски транспорт и логистика, настоящата ситуация изисква специфичен отговор – както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
W краткосрочен Изключително важно е постоянно да се следят промените в ротациите на основните корабни услуги, особено по ключови маршрути до Азия, Северна Америка и Червено море. Всяка промяна в курса може да изисква предоговаряне на договори, преразглеждане на графиците и актуализиране на изчисленията на логистичните разходи.
W средносрочен план Компаниите трябва да обмислят диверсификация на своите пристанища за акостиране и партньори за захранване – зависимостта от един-единствен морски хъб в среда на нарастваща нестабилност на корабната мрежа е значителен рисков фактор. Струва си също така да се проучат алтернативни мултимодални връзки.
W дългосрочна перспектива От съществено значение е да се следи законодателният процес, свързан със схемата за търговия с емисии на ЕС. Прегледът на правната рамка за периода 2031-2040 г. може да доведе до значителни регулаторни промени, които отново ще повлияят на географията на европейските корабни мрежи. Компаниите, които рано определят посоката на тези промени, ще получат предимство при планирането на инфраструктурата и договарянето на дългосрочни договори.
Дилемата на европейската климатична политика
Цялата тази ситуация разкрива фундаментално напрежение, пред което са изправени институциите на ЕС. Схемата за търговия с емисии на ЕС, като инструмент за декарбонизация, постига целта си – увеличаване на разходите за емисии на CO2 и насърчаване на инвестициите в по-чисти технологии за задвижване. Проблемът е, че в сегашния си вид, не елиминира емисиите, а ги премества извън границите на ЕС.
Корабите не спират да отделят CO2 – те просто го правят в Мароко, Египет или Обединеното кралство, вместо в Алхесирас или Хамбок. Глобалният климат не е от полза, европейските пристанища губят товари и работни места, а логистичните компании от ЕС са изправени пред по-високи оперативни разходи. Това е учебникарски пример за изтичане на въглерод – феномен, за който икономистите предупреждаваха още на етапа на проектиране на системата.
Вземащите решения в Брюксел са изправени пред труден избор: да запазят ограничителните разпоредби непроменени и да приемат структурната маргинализация на европейските пристанища или да променят механизмите на схемата за търговия с емисии (ETS) по начин, който затваря вратичките за лесно избягване на такси, без да отслабва самата идея за ценообразуване на въглеродните емисии.
Резюме: Време е за действие, а не за диагноза
Докладът „Puertos del Estado“ е документ от стратегическо значение за целия европейски морски сектор. Данните са ясни: схемата за търговия с емисии на ЕС в сегашния си вид генерира силни стимули за преместване на операции извън ЕС, а мащабът на тези промени – измерен както в обема на контейнерите, така и в стойността на загубения бизнес – нараства с всяко тримесечие.
За транспортните и логистични компании, опериращи на европейския пазар, това означава включване на нови, системни регулаторни рискове в техните оперативни и финансови модели. Пренебрегването на тези промени в името на инерцията на планирането може да се окаже скъпоструваща грешка – особено във време, когато основните участници на пазара вече активно възстановяват своите мрежи в отговор на новата реалност на емисиите.












