ЕС се отказва от реформата на плащанията между предприятията: Превозвачите ще продължат да чакат 120 дни за своите пари

ЕС се отказва от реформата на плащанията между предприятията: Превозвачите ще продължат да чакат 120 дни за своите пари

Европейската комисия планира да оттегли новаторски регламент, който трябваше да ограничи сроковете за плащане по търговски сделки до 30 дни. Това решение, обявено в работната програма на ЕК за 2027 г., означава за европейския сектор на транспорта и логистиката запазване на статуквото — тоест на действителност, в която по-големите възложители без последствия принуждават по-малките превозвачи да приемат срокове за плащане до четири месеца. За мениджърите на риска и собствениците на логистични компании, действащи на европейския пазар, това е тревожен сигнал, който трябва да ги подтикне към незабавен преглед на кредитната политика и процедурите за проверка на контрагентите.

Край на надеждите за европейска реформа срещу забавените плащания

Проектът на регламент COM(2023) 533, представен от Европейската комисия през септември 2023 г., беше отговор на един от най-сериозните структурни проблеми на европейския B2B пазар — хроничните забавяния при изпълнението на търговските задължения. Предложението предвиждаше въвеждането на абсолютен, непревишим срок от 30 дни за плащания както при сделки между предприятия, така и при обществени поръчки на територията на целия Европейски съюз.

Ключовото нововъведение в проекта беше изборът на формата на регламент вместо директива. Това разграничение има фундаментално правно значение: регламентът на ЕС се прилага пряко и еднакво във всички държави членки от датата на влизането му в сила, без да е необходимо национално въвеждане. Директивата, от друга страна, оставя на държавите свобода при начина на прилагане, което в миналото е водело до огромни различия между отделните страни в прилагането на закона и ефективността на защитата на кредиторите.

Въпреки че Европейският парламент изрази подкрепа за проекта при гласуване през април 2024 г., инициативата попадна в задънена улица на етапа на Съвета на Европейския съюз. Значителен брой държави членки възразиха и постигането на необходимия консенсус се оказа невъзможно. Според документ, публикуван на 4 ноември 2026 г., Европейската комисия е включила проекта в списъка на нормативните актове, предвидени за оттегляне в рамките на работната програма за 2027 г.

Бизнес средите, защитаващи интересите на по-малките компании, са разгневени. Испанската организация PMcM — Plataforma Multisectorial contra la Morosidad — публично обвинява институциите на ЕС, че се поддават на натиска на мощни лобистки групи, представляващи големите корпорации. Последните от години използват удължените срокове за плащане като инструмент за безплатно финансиране на собствената си оперативна дейност, като прехвърлят разходите за финансиране върху своите доставчици и подизпълнители, които често нямат преговорната сила да откажат неблагоприятните условия.

Секторът на транспорта, спедицията и логистиката под особен финансов натиск

Сред всички отрасли, изложени на последиците от провала на европейската реформа, секторът на автомобилния транспорт и логистиката се намира в особено трудно положение. Това произтича от особеностите на бизнес модела, който изисква поемането на значителни предварителни разходи, още преди да е постъпило каквото и да било плащане от възложителя.

Превозвачът, който поеме транспортна поръчка, трябва почти незабавно да покрие:

  • разходите за гориво — често представляващи 30–35% от общите оперативни разходи,
  • пътните такси и винетките по маршрути, преминаващи през много държави,
  • лизинговите вноски за влекачи и полуремаркета,
  • възнагражденията на шофьорите заедно със социалноосигурителните вноски,
  • разходите за застраховки „Гражданска отговорност“, „Каско“ и карго,
  • текущите разходи за сервиз и поддръжка на автопарка.

Плащането за извършената услуга обаче — съобразно настоящите пазарни реалности — често постъпва по сметката на превозвача със закъснение от няколко месеца. На конференцията „Polish road transport and logistics under pressure", организирана от Organizacja Transport i Logistyka Polska (TLP) в Европейския парламент на 18 ноември 2026 г., бяха представени данни, които ясно показват мащаба на проблема.

Елиза Мисеюк, представляваща Schavemaker, посочи, че сроковете за плащане до 120 дни вече не са изключение и се превръщат в новата пазарна норма в отношенията с големите възложители. Статистиката на бранша потвърждава тази тревожна картина: цели 85% от полските транспортни компании редовно се сблъскват със срокове за плащане от 30–60 дни, докато 42% от предприятията са принудени да подписват договори, в които срокът за плащане надвишава 120 дни. Това означава, че компанията извършва услугата, а в продължение на четири месеца не вижда нито една злота възнаграждение, като през това време финансира целия оперативен цикъл със собствени средства или със скъп оборотен кредит.

Ефектът на доминото: От забавени плащания до фалит

Мачей Вронски, председател на TLP, обръща внимание на още едно измерение на проблема — регулациите, въведени единствено на национално равнище, могат парадоксално да влошат положението на компаниите, действащи на международния пазар. Ако Полша самостоятелно ограничи допустимите срокове за плащане без аналогични разпоредби в останалите държави от ЕС, полските превозвачи могат да загубят част от поръчките си в полза на компании от държави, в които дългите срокове за плащане остават приемлива норма. Оттук и искането на бранша — единственото разумно решение е унифицирана регулация за целия европейски сектор на транспорта, спедицията и логистиката.

Без такава регулация транспортният бранш остава изключително уязвим към ефекта на доминото. Механизмът е прост и добре познат на анализаторите на риска: когато голям спедиторски оператор или възложител обяви несъстоятелност или сериозни затруднения с плащанията, цялата верига от подизпълнители и превозвачи, които са чакали с месеци своето плащане, внезапно се сблъсква с факта, че блокираният капитал ще бъде загубен. По-малките превозвачи, които често работят с много ниски маржове и без значителни парични резерви, не могат да преживеят такъв шок. Резултатът са нови фалити, които могат да предизвикат следващи вълни от неплатежоспособност по цялата верига на доставки.

Натискът върху маржовете в автомобилния транспорт от години е сред най-високите от всички отрасли. Нарастващите разходи за труд, цените на енергията, екологичните регулации и разходите за съответствие водят до това превозвачите да работят с нетни маржове от порядъка на 2–5%. При тези условия блокирането на вземания за 90 или 120 дни без достъп до евтино външно финансиране може буквално да определи оцеляването на компанията.

Испанският модел: Доказателство, че регулациите работят

Песимистичната картина в ЕС контрастира с опита на Испания, която реши да предприеме самостоятелни регулаторни действия в транспортния сектор. В края на 2021 г. властите в Мадрид въведоха система от строги административни наказания за субекти, които надвишават 60-дневния срок за плащане на транспортни услуги. Важно е, че регулацията се прилага активно чрез проверки и реални финансови санкции — тя не е останала мъртва буква.

Резултатите са измерими и документирани от организацията Fenadismer, представляваща транспортния бранш в Испания. Средното време за изчакване на плащане в автомобилния транспорт през 2021 г. е било 83 дни. През 2025 г. то спада до 59 дни, а през септември 2026 г. достига рекордно ниско равнище от 47 дни — тоест под законовия лимит от 60 дни, което показва, че част от пазара доброволно се е приспособила към новите стандарти, без да чака намесата на инспекторите.

Намаляването на средното време за изчакване на плащане с над 43% за пет години е резултат, който недвусмислено доказва ефективността на строгите регулации, подкрепени от реално прилагане на закона. За полските и другите европейски превозвачи, които гледат на тези данни от гледна точка на 120-дневни срокове за плащане, испанският модел представлява ненадминат образец — и доказателство, че промяната е възможна, ако има политическа воля тя да бъде осъществена.

Какво означава провалът на реформата за мениджърите на риска?

Оттеглянето на проекта COM(2023) 533 не е само законодателен провал — то е оперативен сигнал, който трябва да подтикне всички участници на пазара да актуализират стратегиите си за управление на кредитния риск. Запазването на настоящата правна уредба означава, че поне през следващите няколко години големите възложители ще запазят пълната си свобода да налагат дълги срокове за плащане на по-малките подизпълнители, а последните няма да разполагат с ефективен правен инструмент на европейско равнище за защита на своите интереси.

От гледна точка на оценката на риска при сътрудничество транспортно-логистичният бранш трябва да бъде класифициран като сегмент с повишен риск, изискващ въвеждането на по-строги процедури за проверка. Особено внимание следва да се обърне на следните области:

1. Наблюдение на показателя DSO

Показателят Days Sales Outstanding (DSO) — тоест средното време за изчакване на плащането на вземанията — трябва да се наблюдава на тримесечна база за всички клиенти от сектора на транспорта, спедицията и логистиката. Системното нарастване на DSO е един от най-ранните и надеждни предупредителни сигнали за загуба на финансова ликвидност от страна на контрагента. Компаниите, при които DSO надвишава 90 дни и показва възходяща тенденция, трябва да бъдат подложени на засилено наблюдение и ограничения на кредитните лимити.

2. Проверка на структурата на вземанията на възложителите

При установяване на нови бизнес отношения и при преглед на съществуващи договори е добре да се обърне особено внимание на структурата на вземанията на потенциалния контрагент — и особено на дела на просрочените вземания в целия портфейл. Компаниите, които сами изпитват сериозни забавяния при събирането на вземанията си от своите клиенти, статистически са по-склонни да забавят собствените си плащания надолу по веригата на доставки.

3. Нарастващо търсене на факторинг и финансиране на вземания

В среда на дълги срокове за плащане и липса на регулаторна защита факторингът — както без регрес (с поемане на риска от неплатежоспособност), така и с регрес — се превръща за много превозвачи във въпрос на оцеляване, а не само на финансова оптимизация. Факторинг институциите и застрахователите на вземания трябва да очакват рязък ръст на търсенето на услугите си в сегмента на транспорта, спедицията и логистиката през следващите тримесечия, което същевременно ще изисква от тях по-строг анализ на портфейлите от вземания от този бранш.

4. Риск от ефект на доминото във веригата на доставки

Анализаторите на риска трябва да картографират връзките между големите логистични оператори и мрежата от техни подизпълнители. Фалитът на един голям участник може да предизвика лавина от неплатежоспособност сред десетки по-малки компании, които месеци наред са финансирали дейността му със своя оборотен капитал. Сценариите за стрес тестове трябва да отчитат експозицията към този вид концентрационен риск.

Регулаторна перспектива: Какво още може да се промени?

Оттеглянето на проекта на регламент не приключва окончателно дискусията за реформа на платежната система в Европа. Европейската комисия може в бъдеще да представи ново предложение — може би по-малко амбициозно, основано на директива вместо на регламент, или предвиждащо по-дълги преходни периоди и повече изключения, които да намалят съпротивата на държавите членки. Възможно е също да се поеме по пътя на секторните регулации — по примера на разпоредбите за транспорта, които Полша и други държави въведоха в рамките на Пакета за мобилност.

Секторът на транспорта, спедицията и логистиката, представляван от организации като TLP, не възнамерява да се откаже от натиска върху вземащите решения. Конференцията в Европейския парламент през ноември 2026 г. беше ясен сигнал, че браншът активно ще лобира за решения на ЕС, които да изравнят условията за конкуренция и да защитят по-малките превозвачи от финансовата диктатура на големите възложители.

До влизането в сила на нови регулации — а законодателната история дава основание да се смята, че това може да отнеме много години — единствената ефективна защита за компаниите, действащи във веригата на логистичните доставки, остават строгата комплексна проверка, активното управление на вземанията и осъзнатото изграждане на кредитна политика спрямо контрагентите от сектора на транспорта, спедицията и логистиката.

Обобщение: Повишена готовност за целия бранш

Провалът на европейската реформа срещу забавените плащания е лоша новина за всички, които вярваха, че европейското право ефективно ще изравни дисбаланса на силите между големите възложители и малките доставчици на услуги. В сектора на транспорта и логистиката тази асиметрия е особено остра — и особено опасна от гледна точка на стабилността на целия пазар.

Компаниите, които днес оценяват риска от сътрудничество с партньори от сектора на транспорта, спедицията и логистиката, трябва да отчитат, че техните контрагенти може да работят в условия на постоянен недостиг на ликвидност, произтичащ не от управленска некомпетентност, а от структурна дисфункция на пазара на плащания. Това разбиране трябва да намира отражение както в скоринговата оценка на контрагентите, така и при определянето на собствените търговски условия.

Опитът на Испания показва, че промяната е възможна — но изисква решителност от регулаторите и реално прилагане на закона. Докато такава решителност липсва на европейско равнище, цялата тежест на управлението на риска лежи върху плещите на самите пазарни участници. А това означава, че платформи като EURODEBT.eu, специализирани в проверката на финансовата надеждност на транспортни и логистични компании, се превръщат не в лукс, а в оперативна необходимост за всяка компания, която се отнася сериозно към сигурността на своите вземания.

Eurodebt.eu

Проверете фирмата, преди да вземете решение

Оценете надеждността на изпълнител или превозвач. Използвайте данни, които помагат да се оцени рискът от сътрудничество.

Търсене в новини

Eurodebt.eu

Проверете фирмата, преди да вземете решение

Оценете надеждността на изпълнител или превозвач. Използвайте данни, които помагат да се оцени рискът от сътрудничество.

Сподели статия

КАТЕГОРИИ

Последни записи